Легенда за създаването на Копривщица
Легенда за създаването на Копривщица
Легенда за създаването на Копривщица. Красивото селище е съхранило интересни истории за своето създаване. Една от тях разказва за трима овчари, които се заселели по тези места. Друга легенда разкрива историята на красива болярка, в която Султанът се влюбил и ѝ дарил живописната долина на река Тополница.
Легенда за създаването на Копривщица
Ранната история на град Копривщица е обгърната в предания и легенди. Старо предание разказва, че в годините след падането на България под турска власт (1393 година) в красивата средногорска местност, където по-късно възниква като селище Копривщица, се заселват бежанци – знатни граждани от големите български градове, потомци на стари родове и скотовъдци със своите големи стада. Сред тях били и трима овчари Ламбо, Тороман, а един бил Арнаутин (пришълец от близките до Албания македонски области). По-късно техните големи имения поставили началото на трите копривщенски махали – Ламбовска махала, Тороман махала и Арнаут махала, които носят тези названия и до днес. На празната площ между именията на Ламбо и Тороман възниква Средна махала, а извън техните имоти в югоизточната част на града се оформила нова махала, наречена “Бяло Камъне” тъй като там имало много бели камъни. Пресъздадената в дървена скулптура легенда туристите могат да видят на площад “20-ти Април”, зад мавзолея-костница.
Професор Иречек споменава, че между първите заселници имало една красива българка от село Рила. Тя получила от султана ферман, с който се давали големи привилегии на селището. Жителите му имали право да яздят охранени жребци и да носят оръжие. Според преданието турчин нямал право да минава през селището, нито да преспива или да се заселва, без да е получил предварително разрешение за това от султана. Но онова, което имало по-голямо значение е признаването на самостоятелност на българите в управлението на града. Във фермана Копривщица била наречена “Аврат Алан”, което в превод от турски език означава “Женска поляна”.
Друга легенда разказва, че Копривщица била вакъф (лично владение) на дъщерята на Сюлейман Великолепни, известната в турската история красива принцеса. И може би това е най-вероятната причина за получените от селището привилегии. Копривщица плащала само една доброволна вноска за издръжката на джамия в Цариград и срещу това дарение копривщенските джелепи имали право на безплатна зимна паша за стадата си по Беломорието.
Различни са и преданията, свързани с етимологията на името Копривщица. Смята се, че то произлиза от “куп речици” поради множеството малки рекички вливащи се в река Тополница.
Според друга версия името произлиза от гръцката дума “копрос”, което означава “торище”. И това е логично, имайки предвид легендите за овчари от различни краища, които говорели български, влашки и гръцки. Изразени са и становища за произхода на думата Копривщица от “копър” или “коприва”, които растели по тези места. Колкото и загадъчна да е най-старата история на Копривщица, то толкова ярко е нейното присъствие в епохата на Българското Възраждане.
Легенда за създаването на Копривщица.Легенда за създаването на Копривщица.Легенда за създаването на Копривщица.Легенда за създаването на Копривщица.Легенда за създаването на Копривщица.Легенда за създаването на Копривщица.Легенда за създаването на Копривщица
