Калдъръмена пътека води от портата към китен двор, сгушен между 3 къщи. Строени от местни майстори в продължение на 25 г. те представляват интересен архитектурен ансамбъл. В тях се раждат Любен и Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист, журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов като политик – министър председател и министър на финансите.
Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни. Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот – поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.
Къщата, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо, е сред образците на българската възрожденска архитектура. Тя се отличава със симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж. Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби. В тази къща расте Тодор Каблешков – председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание.
Лютовата къща впечатлява със своята архитектура. Тя притежава богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти – нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове, както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна.
В изправената сред зеленина и цветя дървена къща, разположена на един от хълмовете на гр. Копривщица, през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев. В българската история той остава с името Георги Бенковски – псевдоним, който използва като организатор и ръководител на Априлското въстание. В близост до родния дом на Георги Бенковски се намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола.
Живият музей в гр. Копривщица организира местни културни мероприятия и образователни семинари, свързани с живота на хората в миналото, с основен фокус върху българското Възраждане. Центърът се ползва и за гостуващи събития, като предоставя своята обновена и модернизирана база със запазен Възрожденски стил. Сградата служи и за осъществяване на дейности и изяви на различни граждански инициативи. Конферентната зала е с капацитет 100 места.
Експозицията е открита в „Доросиевата къща” през 2012 г. и представя богатата история на духовния живот и просветното дело на възрожденска Копривщица.
Храм „Успение Богородично” в Копривщица е изграден през 1817 г. на мястото на по-стара църква изгорена през 1809 г. от кърджалии. За построяване на църквата е издействан султански ферман от копривщенските еснафи в Цариград. Според Иречек тя е издигната за около 11 дни от смолски и мирковски майстори. В два от ъглите на църквата върху каменни плочи е издълбана датата 8 юли 1817 г., когато строежът бил завършен.
При построяването на църквата е използван Левантински стил. Стените отвън са иззидани с каменни блокове от светлосив, пълен с блестящи люспици камък. Храм следва строителните традиции на средновековната трикорабна базилика, при която средният кораб е по-висок. Корабите на базиликата са разделени от 6 чифта високи колони. Пространството е около 500 кв. м. Източната фасада е с пластична абсида, където е разположен олтара. Страничните фасади са декорирани и имат в ъглите скулптури на малки гълъби, символизиращи Светия Дух.
Паметникът е направен от черно смоляново габро по проект на арх. Иван Сивриев, изработен от скулптурката Надежда Петренко. Разположен е на площад пред СОУ „Л. Каравелов” от десния бряг на р. Тополница срещу сградата на Общинската администрация.
Изобразява понесен във вихрен бяг конник. Фигурата е висока 7.80 м. конникът е стъпил върху 5 гранитни морени, символизиращи петте века турско робство. Върху тях са издълбани словата: ставайте робове, аз неща ярем”.Цялата композиция е висока 11 м. Паметникът е дело на арх. Петко Татаров и скулптура Христо Танев.
Мавзолеят костница е построен през 1926-28 г. в памет на загиналите в Априлското въстание. Паметникът е реализиран по инициатива на копривщенското дружество в София “20-ти Април”, с щедро дарение на хаджи Ненчо Д. Палавеев, по проект на арх. П. Цветков. На първия етаж е костницата, а на втория е разположен параклис, до който се стига по каменни стълби, част от цялостния скулптурен комплекс.
Найден Геров е просветител, фолклорист, дипломат, учун езиковед, поет и автор на първия български учебник по физика. Паметникът е дело на скулптура Михаил Шапкарев. През 1998 г. е поставен на мястото на стар, повреден бюст.
Паметникът представлява правоъгълен гранитен блок, в средата е вградена бронзова отливка с барелеф , изобразяващ копривщенски въстаник с пушка в ръце на фона на тревожно разлюляна камбана. Паметникът, изработен през 1928 г., е дело на арх. Дудулов.
Паметникът изобразява дребна, възрастна копривщенка, приседнала на прага на стара, кована порта. Оригиналът на паметника е повреден и пред 1969 г. и е преместен в къщата-музей. На гроба на поета е поставено копие, изработено също от проф. Лазаров.
Паметника няма висока художествена стойност, но се е превърнал в символ на отминала историческа епоха.
Върху 60-сантиметров постамент се издига бронзова статуя на Тодор Каблешков в цял ръст, висока 2.90 м. Автори на паметника са арх. Георги Папагалов и скулптура Йордан Гаврилов.
Паметникът е изграден от врачански камък и представлява горящ факел, а в страни от него са издълбани образите на героите, загинали през 1944г.
Пирамида обелиск, на върха с кръст, изработен от черен гранит през 1914 г. На източната и западната страна на обелиска са издълбани имената на 53 копривщенци, загинали в името на българското национално обединение по бойните полета на Балканската и Междусъюзническата война през 1912-1913 г. Паметникът се намира в двора на училище “Св. Св. Кирил и Методий”.
Чешмата е изградена в памет на Любчо Искров Йовков през 2001г. Намира се в непосредствена близост до Горския парк.
Пътеката на здравето“ е от маршрутите с леко натоварване и се намира се в землището на Копривщица. Специфичното е, че по целия маршрут има разположени спортни съоръжения – лостове, халки, дървени успоредки и др. Разстоянията между съоръженията могат да се преминат с тичане поради сравнително еднородния терен – без много стръмни спускания и изкачвания.
Събитията, случили се в Копривщица на 20 април 1876г отново оживяват, за да събудят спомена за това кои сме. Кулминацията на тържествата е на първи май.
Читалище е основано през 1869г. През 1908г Копривщенското читалище е преименувано на „Х.Н.Д.Палавеев“, в знак на почит към дарителя, който финансирал строежа на читалищната сграда.
Мостът е наречен Калъчев на името на дарителя си Хаджи Найден Калъчев, с чиито средства е построен през 1813г. Тук на 20 април 1876г въстаникът Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин, с чиято кръв Тодор Каблешков написва „Кървавото писмо“.